Джаз
Няма човек, който да не си мечтае тайно поне веднъж да пробва машина на времето, или дори да има собствена. Сега аз съм твоята машина, но вече съм калкулирана, затова просто седни и виж къде ще те отведа.
1924г., ти си един млад буржоа от Южните щати, имаш почти всичко, за което други само мечтаят - живееш в демократична свободна страна, слънцето не слиза от спокойното ти несбръчкано от грижи чело почти целогодишно, топъл вятър те брули, а вечер… О, това е любимото ти време от денонощието. Доволно големите суми, които имаш, те подканват отново да отидеш да развалиш едрите си банкноти на съвсем дребни, за да посетиш за пореден път местното заведение да послушаш новата музика, заляла Ню Орлиънс. Тогава си спомняш разказите на дядо ти как преди близо век в страната пристигнали огромен брой роби от Африка, които не успели да загърбят навиците и пренесли културата си в новите си домове. Белите, разбира се, се повлияли от някои характерни черти на африканската музика и ги съчетали със своите мелодии инструменти.
И така се появил джазът - една от най-разнообразните и жизнерадостни жанрове, който не приема обикновени правила и ограничения за музиката, която се затваря в това определение, повлиян от предишната мания - блуса. Замисляш се обаче, че все още не знаеш значението на думата „джаз”, но това ни най-малко не ти пречи и продължаваш да вървиш към ъгълчето, тананикайки си вчерашната песен, различната от предишната, и от по-предишната… Изведнъж нещо ново привлича вниманието ти - голям постер, залепен на стълб. На следващият ден биг-бендът на Дюк Елингтън ще бъде в града. За него вече знаеш, че е един от най-значителните композитори в историята на джаза. След като си слушал бендът на Бени Гудман, предполагаш, че ще бъде запомнящо се шоу…
След 10-ина години пак си тук, на същото място, забавляващ се със същото неомръзващо и вълнуващо преживяване в старата кръчма. Днес обаче го и практикуваш. Един от майсторите на джаза те научи на новото дансово течение - суинг, а имаш и екстрата да го слушаш по радиото… Прескачаме още 15 години, този път на мода е бибопът. Той най-ярко изразява индивидуалността, експериментализмът, оригиналността, импровизационността и артистичните качества на всеки музикант поотделно. По улиците чуваш да се говори за кул-джаз и неговия майстор - Майлс Дейвис, за хард-боп и „Третото течение”, което представлява джаз, съчетан с класическа музика.
Вече сме на път към съвремието, почти изтече жетончето за машината, но има още няколко неща, които искаш да разбереш. Както ти е известно една много популярна и известна музика е рокът, но не знаеш от къде е тръгнал. Пътуваме тогава към 70-те години на миналия век, когато се появява стила фюжън, или джаз-рокът - началната стъпка, която ти липсваше. Преведох те през близо 50 години развитие на джаз музиката. 20-те и 30-те години от този половинвековен период са били разцветът на стила, тогава вече и в Европа се създават школи за композиране на джаз от белокожи. Досега не ти споменах някои от най-великите джазисти, музиканти като Луис Армстронг, Рей Чарлс, Джон Колтрейн, Ела Фицджералд, българският квартет „Джаз - фокус 65”. За изпълнение са използвали инструменти с медно звучене, които повече подчертавали самостойността на музиката - тромпет, тромбон, кларинет, по-рано дори хармоника, а в късните години - пиано и китара, а контрабас и барабани за водене на ритъма.
Кратко беше пътешествието ти, приятелю, но какво да се прави - сравнително скоро е създадена музиката, на чиято дестинация те пратих. Е, прощавай за което, следващият път по-далеко ще пътуваме.